Enjoy the silence

Хей, знаеш ли какво....? Нека ти разкажа...
Искам да ти разкажа за това как ледът пукаше, докато минавах покрай теб. Искам да ти разкажа за това как когато днес изпуснах топката, всички се засмяха и аз се почувствах щастлива. Искам да ти разкажа за това как веднъж Ади погледна слънцето и попита как луната е пораснала толкова бързо. Искам да ти разкажа за цветето, което забравих в киното. Но то никога няма да увехне... Защо ли? Защото е от хартия. А хартията се прави от цветя...
Да ти разкажа ли за това как веднъж чух една усмивка, която ме накара да си помисля, че всъщност не е чак толкова страшно? Искаш да ти разкажа как една вечер пях на спирката “Miracle drug” и въпреки че беше фалшиво, те ме слушаха? Да ти разкажа ли за дъжда, който не беше дъжд? За жената с кучето, която се оказа мъж? За портокалите и мандарините? За боровете и елите? За осите и пчелите? За Малкия Принц и Щастливия Принц? За приказките и Принцесите? За това как веднъж казах, че няма значение дали кръвта е боя, въпреки че знаех, че има?
Или не, слушай! Друго ще ти разкажа... Нека ти разкажа за снега. За снега по косата ми. За снега по тротроарите, който вече не е сняг. За снега по дърветата, който е нещо много повече... Нека ти разкажа за водата! За водата в улуците, за водата в морето и за водата в ягодите! А знаеш ли, че капките замръзват различно, в зависимост от това дали им се пуска Бах или Моцарт?
Да ти разкажа ли за погледа на онова куче, което махна с опашка, когато му казах “Здравей, куче!”? Да ти разкажа ли за това как веднъж чакахме слънцето два часа, а то така и не изгря? А да ти разкажа ли за хайкуто, което прочетох вчера – за това, че вече знам какво кара пеперудите да трепват в съня си?
Искаш ли? Ти ми кажи.
Защо мълчиш? Ами тогава нека ти попея...