Боя

Ако небето се стопи, гората затича, а пролетта пресъхне, ще поговориш ли с мен?
Ако звездите са слънца, а нощта все не си тръгва, какво търсим в изгрева?
Ако не е важно дали сутрин ме буди гларус или чайка, ще ми кажеш ли дали в Австрия или в Австралия има море?
Ако някой види нещо без цвят, защо отказваш да вдъхнеш зимата?
Ако някога някой усети нещо, което не може да бъде докоснато, дали то някога изобщо е било?
Ако обикнеш някого, когото не познаваш, а познаваш все хора, които не обичаш, цветята защо кървят?
Ако нощта закрещи, дали ще се счупи?
Ако денят потъмнее, все още ли ще ми трябват очила?
Ако нощта избелее, ще бъде мъртва, нали?
Ако искам да мога, а не мога да кажа, четвъртъците защо са лилави?
Ако срядата е синя, а петъкът – жълт, защо вторникът е така прозрачен?
Ако сълзите са красиви, а красивото задушава, защо никой не плаче?
Ако по дърветата са прострени парчета нощ, защо никой не къса звезди?
Ако една звезда може да бъде откъсната, ще може ли да бъде и подарена?
Ако не ми подариш звезда, ще предложиш ли себе си?
Ако имам небе, за какво си ми ти?
Ако вече имам слънце, за какво ми е пламък?
Ако имам пламък, ще пари, нали?
Ако една усмивка е достатъчна, защо все говорим?
Ако думите са важни, защо всички мълчат?
Ако мълчанието е злато, слънцето защо не спира да звъни?
Ако твоят свят е черно-бял, за мен остава синьото, дали?