105.04

.

.

.

.

а нулите не ги броя.

.

.

.

.

.

И толкова съжалявах,

... че нямах всичките думи на света, че не можех да ги изям, не, направо да ги погълна, да са вече мои, всяка една от тях да бъде част от мен самата, от същността ми, и вече да не са просто букви, а...! Ах...

.

И исках да ги знам, всичките! Да ги говоря, една след друга, една след друга, докато и на двамата ни стане тежко... Да ги изписвам, да ги запечатвам, залепям, заковавам, за да не мърдат и да са сигурни. Да ги снимам и после разпечатвам, стотици букви, хиляди! Не, не букви, думи.

.

Да ги подреждам. Да им слагам точки, като тази. Да ги размахвам, да ги използвам, не, да ги употребявам. И после пак. И отново.

.

Да ги пускам ей така, безцелно. Да се носят и разтварят и после пак...

.

Да разказвам приказки и после да ги забравям...

.

Да ги слагам в кутии. Да ги закопчавам в книги. Да ги трупам в тетрадки. А от вестниците да правя гривни.

.

Защото така ми се... говори.